Жалбоподателят е естествен баща на извънбрачно дете, родено през 2020 г. Жалбоподателят е бил във връзка с майката на детето и също така е живял с нея в едно домакинство. След като майката се разделила с жалбоподателя, той продължил да контактува с детето си. Майката влязла в нова връзка. След като жалбоподателят подал молба за установяване на бащинството си, новият партньор на майката признал бащинството на детето с нейно съгласие и така станал законен баща на детето.

В рамките на производството по оспорване Висшият областен съд на втора инстанция отхвърля искането на жалбоподателя за обявяване, че той, а не законният баща, е баща на детето, като неоснователно. Оспорването на бащинството от страна на жалбоподателя не е било успешно поради социално-семейните отношения между новия партньор на майката и законен баща и детето. С конституционната си жалба жалбоподателят твърди, че са нарушени родителските му права, гарантирани в чл. 6, ал. 2, изр. 1 от ДГ. § 1600, ал. 2 и 3 BGB при прилагането му от съда прави невъзможно за него като естествен баща да получи законно бащинство за детето.

В решението си, обявено на 9 април 2024 г., първият сенат на Федералния конституционен съд постановява, че законовата разпоредба относно правото на естествения баща да оспори законното бащинство на друг мъж за своето дете е несъвместима с Основния закон на Германия. Тя не отчита в достатъчна степен основните родителски права на естествените бащи. Те са родители по смисъла на чл. 6, ал. 2, изречение 1 от германския основен закон (GG) и могат да се позовават на основното родителско право по същия начин, както законните родители на детето.
Основните родителски права трябва да бъдат определени от законодателя. Той може - в отклонение от предходната правна уредба в Германския граждански кодекс (BGB) - да предвиди законното родителство на биологичния баща наред с майката и законния баща. Ако, от друга страна, законодателят запази ограничението на законното родителство до двама родители, трябва да е налице достатъчно ефективна процедура в полза на естествения баща, която да му позволи да стане законен баща на детето си вместо предишния законен баща. Действащият закон не отговаря на последното изискване, най-вече защото не позволява да се вземат предвид съществуващи или предишни социално-семейни отношения между детето и неговия биологичен баща или предишни усилия на последния да установи законно бащинство.
Разпоредбата на чл. 1600, ал. 2, т. 3, изречение 1 от германския Граждански кодекс относно оспорването на бащинство, която е обявена за несъвместима с германския Основен закон, ще остане в сила до приемането на нова уредба от законодателя, най-късно до 30 юни 2025 г.
Подробното решение може да бъде намерено на уебсайта на Федералния конституционен съд.